Обяснени 5 прости изявления за Пекин
Обяснени 5 прости изявления за Пекин
Blog Article
Лазо, сух, слабичък момък, беше приклекнал до огъня и потикваше съчките. Другите, увити в ямурлуци, бяха налягали около огъня, уморени гледаха играта на пламъка и мълчеха. Най-старият от тях, петдесетгодишен мъж, беше подпрял глава на жилестата си, гола до лакът ръка, тъмнобляскава като желязо, и пушеше замечтано.
Но Сивушка не изправи главата си. Думите на господаря ѝ сякаш не бяха утешителни за нейното болно сърце.
Елин Пелин или Димитър Иванов Стоянов е един от най-обичаните български автори.
От ливадите край нея се обади ясен мъжки глас и потъна в тишината:
Зарадва ги той с благодатни майски дъждове и не иска да им отнеме лелеяната в душа надежда за плодовита жътва.
Приключихме, гушнахме се, този път си поговорихме малко, тя се отвори леко:
„Майсторът на късия разказ“ има богато и разнообразно творчество, въпреки, че не завършва дори гимназия. Всеотдайно се самообразова.
- Гледам, че се движиш нормално вече, явно те е поотпусна гърба. Ако искаш ела да се разнообразиш малко, ще пояздим из околията, има хубави гледки. Естествено съгласих се. Вече усещах, че ѝ е допаднала компанията на някой малко по-мислещ и обръщащ ѝ внимание, с който може да си говори и започнах да се замислям, че вече шансовете за нещо са реални, съответно въпреки риска да го изгубя, си взех портфейла уж без да се усетя (за пред нея, все едно по навик съм го направил), в него винаги нося презерватив.
— И нейна работа ще е, да си намери друг, ако не си е намерила досега — рече пак Стамо.
Загубени по лов чак до усойните дълбочини на майка Стара планина, ние с Чумака - славен планински ловец, преживял петдесет години в лутания из дивните балкански гори и пущинаци - спокойно почивахме под гъстите букови сенки край един шумлив поток. Мир и величава горска тишина царуват наоколо и сякаш поглъщат дивото ехо от шума на потопи и водопади, който непрекъснато ехти из тъмните и хладни усои и се носи като някоя стихийна, ободрителна песен из дивите гори.
Екливи и ободрителни смехове му ??????? отговориха от околните нивя.
Ободриха се морни души и заехтя полето пак от смях и песни.
Боне стана, отчупи комат хляб, посоли го и го поднесе до устата ѝ:
— Какво замълча, Благолаж? Карай де — каза му Лазо, който трупна съчки на огъня и легна.